Анхедония

Смъртта на всеки един баща, независимо дали е мой, твой или на нашите близки, всъщност представлява поредната малка загуба за България.

Затова не можех да се въздържа от написването на тази книга.

Тя разказва за нашата трагична българска съдба.

Историята е посветена на онези светли личности, без които светът би потънал в тъмнина завинаги.

Те излъчват своята невидима светлина... Това са хора, които не демонстрират собственото си сияние с цел да получат нещо в замяна. Те блестят тихо и почти незабелязано. Защото тяхната светлина идва от душата им.

Това, което те оставиха в сърцата ни, няма цена.

В това „оставяне“ се крие техният героизъм – скромен, но мощен; този толкова необходим днес и завинаги героизъм на саможертва...

Да, моят роман е вдъхновен именно от тях.

Прочетете го.

И отделете миг мълчание.