Зара
Информация за книгата
| Издателство: | Кибеа |
| Брой страници: | 320 |
| Година на издаване: | 2019 |
| Дата на издаване: | 2019-02-06 |
| ISBN: | 9789544748319 |
| SKU: | 67627330019 |
| Размери: | 14x20 |
| Тегло: | 387 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 8.18 € |
Романът "Зара" (1914) е първият психологически роман в българската литература. В него се проследяват 15 години от живота на главната героиня, започвайки от 16 до 30-годишна възраст, с цел да покаже как се формира характерът на интелигентна жена от средната класа в България преди Първата световна война. Основното внимание е насочено към любовните й преживявания, които са разнообразни и интригуващи. Романът също така служи като портрет на българското общество в началото на века.
Евгения Димитрова (1875-1930) е най-популярната белетристка у нас през първите три десетилетия на ХХ век, но след смъртта си остава забравена несправедливо.
Авторката Евгения Хаджи Петрова вижда своя свят за пръв път на 21 май 1875 г. в Шумен. След Освобождението семейството й се мести в Русе - градът, който оформя детството и младостта й и произлиза от интересен възрожденски род.
След завършване на девическата гимназия Евгения кратко учителства във Варна, а по-късно заминава да изучава медицина във Виена. Обаче не успява да завърши образованието си поради заболяване или защото медицината не я привлича особено; след година тя се връща обратно в Русе и продължава само с изучаването на немски език. Превежда художествени произведения за различни издания; например пиесата „Да живее животът!“ от Херман Зудерман публикувана през 1905 г., последвана от второ издание през 1919 г.
Като писателка Евгения дебютира с поезия, но осъзнава недостатъчността си като поетеса и постепенно преустановява публикацията на стихотворенията си до началото на двадесетте години. По това време започва да пише разкази, което съвпада със срещата й с голямата любов - Димитър Димитров.
Димитър е млад студент със силно влияние върху въображението на една умна млада учителка края XIX век. Тогава Евгения вече е вдовица с малък син Касиан и между двамата избухват чувства не само физически, а също така дълбока духовна свръзка.
На майската дата през 1899 г., те сключват брак, но щастието им скоро ще бъде помрачено - той страда сериозно от туберкулоза. Семейството преминава към София през септември 1901 г., за да получава адекватно лечение.
Състоянието му обаче непрекъснато се задълбочава и лекарите препоръчват климатична терапия в селцето Кабиюк близо до Шумен; там той умира едва навършил 26 години през 1902 година.
След загубата му Евгения запазва фамилията Димитрова и опитва да организира архивите му докато живее сама със сина си в София.
В течение на годините тя активно пише литературни творби и става част от столичния литературен кръг чрез публикации във водещи медии.
За последните две десетилетия животът й остава сравнително неизвестен освен два значими момента: През 1913 година става един от основателките заедно с Мара Белчева и Ана Карима Съюза на българските писатели; а през 1930-та участниците при основаването Клуба нa българските писателки.
Тогава тя вече тежко боледува; умира в Русе on юли денят22нде201930 года
"Зара" е книга от Евгения Димитрова, издадена от издателство Кибеа през 2019 година. Книгата има 320 страници и е с МЕКИ корици.