Вулгарните романтици

Съществуват две изрази, които перфектно описват българския преход, продължаващ вече три десетилетия.

Първият израз носи донякъде революционен дух: „Ние взехме тази власт с кръв и ще я предадем по същия начин!“ Чудесно! Но реалността е друга. Българският преход стана известен именно със своето безкръвие. Нямаше пролята кръв по улиците, за което можем само да благодарим! Той премина тихо и мирно, като театрална премиера с аплодисменти.

Кръвта започна да тече след това – и капе до днес. Най-силно пострадахме по време на „масовата“ и „касовата“ приватизация, както и при хитроумната трансформация на политическата мощ в икономическа чрез чужди схеми от североизток, специално пригодени за нашия случай!

Вторият израз е малко библейски: „Въжето се развива толкова време, колкото е било навито!“ Успокояващо звучи. В контекста на 45-те години комунистически режим остават едва още 15! Наистина сме благословени... И колко от нас ще успеят да ги доживеят? Това - след приключването на прехода!

Има нещо повече. Докато разплитаем едното въже, не ни ли увива друго? От него казват няма спасение. А когато заговорихме за въжета, дано Бог ни опази от призиви към такова нещо – особено що се касае до тези манипулатори. В правовата държава подобни действия са забранени законово.

Относно възмездието – кой пита за него? Какво всъщност представлява понятието "възмездие"? И дали то има почва у нас?

Неочаквано интригуваща книга разглежда значителните социални и лични изменения през периода на прехода. Противоречивите процеси в този сложен исторически момент са представени оригинално и уникално. Героите са ярки личности с характерните черти на времето си; романът е написан живописно и увлекателно – четенето му става лесно и приятно, затова горещо го препоръчвам на ценителите!

Бойко Ламбовски

Препоръчвам книгата „Вулгарните романтици“ по няколко причини. Първо, темата за посттоталитарния преход остава интересна за читателската аудитория в България; второ – повечето налични книги относно годините след 1989-та обхващат явленията фрагментарно или частично. Тук обаче подходът е цялостен с множество слоеве; сюжетните линии успешно взаимодействат помежду си — героите представляват истинските лица на прехода; езикът е лек и привлекателен , а основните идеи убедително защитени.

Деян Енев