Езиков триптих

Книгата „Езиков триптих“ представя Славе Гьоргьо Димоски пред българската аудитория, ценяща поетичното изкуство. Тази творба всъщност е продължителна мистична поема за сътворението на света и човека от универсалната утроба. Темата ѝ напомня на произведенията на Милтън и дю Бартас, а също така и на нашия Светослав Миларов. В духа на постмодерността, към която принадлежи тази книга, авторът черпи вдъхновение от разнообразие от географски източници. Първоначално срещаме всепораждащото яйце на Брахма, което постепенно преминава в библейското Слово. Някои познати библейски фигури се появяват сред неразчленената динамика на сътворението; те едва успяват да получат индивидуални контури пред кипящата вселенска материя и скоро отново потъват в нейния тъмен хаос. Светът се стреми към битие, но постоянно остава във вихрушка. Човешкото раждане носи противоречивост и търси опора под краката си – там обаче я очаква въртопът. За миг светлината след своето съществуване угасва; актът на съзидание и разрушение взаимно се преплитат като танца на Шива.

Славе Гьоргьо Димоски умело владее поезията и знае как да ни завладее с нея, потапяйки ни в собствените си дълбоки мечти. Подобна поезия ми изглежда недостигаща у нас или поне много ограничена – тя не е типична за нашето литературно пространство. Нужно е творчество, което смело да навлезе в философските бездни относно битието и да се опита да осмисли живота ни с широка епическа перспектива. Книгата „Езиков триптих“, допълнена с текстовете „Каин“ и „Анабазис“, предлага точно такъв вид поезия през една значително разширена граница, сякаш за да запълни собствени празноти. Тази творба говори със разбираем език на общочовешките религии, комбиниран с акцентите от балканската чувствителност – изпълнена с неподправена страстност.