Молитва към човека. Антология

С Георги Братанов единствената ни връзка беше литературата. Никога не сме обсъждали нищо освен поезия. Около 1970-1971 г., преди почти половин век, основахме в Софийския университет литературен клуб между Юридическия факултет и Българска филология. Аз бях от Плевен, а той - от Ямбол. Постепенно се сближихме през диагонала на страната. Спомням си, че той бе сред главните инициатори на клуба, тъй като бързо привлече други таланти от Ямбол – Димитър Кралев, който водеше Яръмов и Димитър Вълев, както и Недялко Вълев, който все още имаше здрав разум, но беше запленен от поезията. Прекарахме около две години в този омагьосан свят на стиховете с срещи с авторитети като Далчев.

След известно време Гошо спря да посещава клубните събирания. Чух слухове за проблемите му със зрението. За кратък период успя да изгради значителна репутация в поетичната сфера.

Съдбата ме заведе в Ямбол и веднъж го видях да върви по улица "Раковска". От едната страна държеше жена си под ръка, а с другата водеше детето си. Той вече беше напълно слепец и известен поет; при вида му ми дойде мисълта: „Ямболският Омир“. Сега я споделям публично за първи път. Макар че физически не виждаше света около себе си, душата му оставаше ярка до момента когато тя също напусна земята. Ямболският Омир е най-забележителният поет на своя град и заслужава нов прочит не само там, но навсякъде!
— Стефан Личев