В сянката на изгубения свят

Записки на един българин в Амазония

На фона на оглушителния сутрешен шум от маймуни и цветни папагали, които населяват джунглата, настъпва удивление при внезапно произнесената команда „Шаро, тук!", с която призовават някакво куче. След това идва прегръдка с радостното възклицание: „И ти ли си българин, приятелю?"

Тази ситуация разкрива колко много наши сънародници са се отправили към тези далечни земи в търсене на успеха, наричан Синята птица. Цялата ни безкрайна планета - със своите паралели и меридиани, континенти и острови - за миг изглежда толкова малка като шепа, наречена „сърце". В него непрекъснато пулсира нежният спомен за Витоша – най-високото място у нас – и за Искъро – по-дълбоко няма.

Любовта към нашата малка балканска родина България остава неизменна!

Анжел Вагенщайн