Beren and Luthien

С особено внимание възстановена от ръкописите на Толкин и представена за първи път като непрекъсната и самостоятелна история, епичната приказка за Берен и Лутин ще събере почитателите на "Хобит" и "Властелинът на пръстените" с Елфи, Човеци, Джуджета и Орки, както и с богатия свят и същества, уникални за Средиземието на Толкин.

Историята за Берен и Лутин се оказва важен компонент в развитието на "Силмарилион", митологията и легендите от Първата ера на света, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. След завръщането си от Франция след битката при Сома в края на 1916 г., той написва разказа през следващата година.

Основният аспект в сюжета, който никога не се променя, е съдбата, която тегне над любовта между Берен и Лутин: защото Берен е смъртен човек, докато Лутин е безсмъртна Елафка. Нейният баща - велик елфийски лорд - силно противостоял на Берен му поставя невъзможна задача да изпълни преди да може да се ожени за Лутин. Това представлява ядрото на легендата; то води до героичния опит на двамата да ограбят най-великото зло – Мелкор (наречен Моргот), Черния враг – от един Силмарил.

В тази книга Кристофър Толкин се опитва да извлече историята за Берен и Лутин от обширното произведение, в което тя беше вплетена; но самият разказ претърпява промени по време на своето развитие чрез нови асоциации с по-голямата история. За да демонстрира процеса по който тази легенда в Средиземиево се развива през годините, той използва думи директно от своя баща — предоставяйки първоначалната форма а след това откъси във проза или стихотворения от по-късни текстове които показват как сюжетът е варирал. Представени общо за първи път те разкриват аспекти както относно събитията така и непосредствеността в повествованието които после са били изгубени.