Жилищна политика и устойчиво развитие. България в контекста на Европа

През 70-80-те години на миналия век в България започват първоначалните опити за цялостно разглеждане на жилището като важен компонент от националната икономическа и социална структура, във връзка с развитието на териториално-устройственото планиране. Въпреки това, тези усилия остават основно теоретични и не водят до конкретни управленски решения, съобразени с тогавашните политически и икономически условия.

Настоящото изследване се фокусира върху жилището и жилищната политика в контекста на глобално увеличаващия се конфликт между природата и човешката изкуствена среда. Темата за устойчивото развитие включва множество аспекти, много от които са свързани със самото жилище и обитаемата среда. Книгата цели да подкрепи научните изследвания и разработването на нужните управленски политики в мултидисциплинарния контекст на функционирането на жилището като част от пространствения, икономическия и социалния организъм в България. В нея се идентифицират основните предизвикателства и задачи пред жилищната политика у нас въз основа на анализираните теории и практики в европейските държави.