Житие и страдания грешнаго Софрония

Софроний Врачански е известен предимно с неговия препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, но реалният му принос за духовното развитие на българите е много по-значителен. Животът на този свещеник, роден като Стойко Владиславов, също така привлича вниманието.

„Житие и страдания грешнаго Софрония“ представлява първата оригинална творба в новобългарската литература, в която врачанският епископ разказва за своите изпитания преди да се установи във Влашко през 1803 година. Тя излиза публикувана в седем поредни броя на вестник „Дунавски лебед“, ръководен от Георги Раковски през 1862 г., а след това и като самостоятелна книга под редакцията на Александър Теодоров-Балан.

Настоящото издание следва концепцията на сдружение „Българска история“, което цели да представя класически произведения по достъпен, модерен и художествено издържан начин – този път става дума за едно от най-важните произведения на българската литература от XIX век.

Книгата включва целия текст на „Житието“, допълнен с проучване от доц. д-р Ива Трифонова от Кирило-Методиевския научен център при БАН, която анализира творбата и нейните предишни публикации и предоставя подробности относно биографията на Софроний Врачански.