Нашите епистоларни скици от вчера

Спомените! Как бързо се отдалечават от нас.

С времето, в което са възникнали, те също започват да изчезват. Първоначално процесът е бавен, но с течение на времето се ускорява; сега, докато пиша тези редове, спомените минават покрай мен със скоростта на влак-стрела.

Вероятно всеки автор на спомени преживява нещо подобно. Или не?

Нека разгледаме какъв е "темпото" на спомените в тази специална книга. Тя е уникална поради интимността и дълбочината на текстовете – пронизани от тъга и носталгия, както и от радост и гордост; понякога даже изпълнени с омерзение.

Текстовете са написани с намерението да бъдат споделени в настоящия момент за едно минало време, което няма шанса да се върне обратно.

Тази книга не може лесно да бъде определена в рамките на конкретен жанр; тя не представлява чиста литературна проза, макар че съдържа литература. Не става дума за сухи статистики, но включва статистически данни. Не попада под категорията мемоари, въпреки наличието на разкази-мемоари. Тя не е бюрократична документация, но представя значими документи. Всъщност тази книга представлява един изключително ценен Споменик.