Безпокойства и упование

В моята книга за съвременните българи открих определени паралели между тревогите на българската интелигенция в периода след Първата световна война и тези, които изпитват днешните мислещи хора у нас. Когато започнах да работя върху нов текст, посветен на актуалните безпокойства на интелектуалците, осъзнах необходимостта първо да споделя свои лични размисли и чувства относно обществото – т.е. своя опит. Смятам, че един мемоаристичен разказ би бил не само интересен, но и значим за някои социални групи в България.

Дълго време размишлявах над местата, с които съм запознат и където съм преживял най-много радости и страдания; там срещах както доброто, така и злото. Най-важното пространство за мен е свързано с приятелството ми, размислите около музиката ми, темите за идентичността ми и моето призвание като историк. Естествено завършвам с разсъждения относно света на популизма - среда в която живеем днес. Надеждата остава във вярата в човешката доброта.