Na око

Започнах с една основна цел: да събера автентичен материал от българските села, да проведа смислени разговори с местните жители и да науча не само как се готви, но и как да ценя богатите и вкусни ястия, които определят техните трапези. Вместо това обаче открих нещо много по-важно-фрагменти от човечността, тихата упоритост на духа и трепкащите светлини на душите в мрака.

Исках да слушам и пиша без егоизъм, но с кратко разбиране за ежедневието на мнозина хора, които срещнах по пътя си. Най-малкото дължах уважението им като замълча и обърна внимание. През годините тази книга надскочи мен самия, преминавайки отвъд първоначалната си концепция и се превърна в нещо със собствен живот. Това, което започна като проект, стана пътуване - такова, което следвах вместо да водя.

Българската фраза "На Око" - означаваща “по око” - се използва в готвенето когато точните мерки са оставени настрани за сметка на интуцията; именно тя ме заведе до тези села. Но скоро осъзнах, че тези две прости думи имат малко общо с храната и всичко свързано със самия живот. Това е онова, което опитвам да уловя тук чрез думите си, изображенията и пространствата между тях.