Имението Ульоа

В един занемарен и разрушен замък живеят потомците на упадъчен аристократичен род, чийто живот е изпълнен с примитивни страсти. Един свещеник, уязвим и безсилен пред грубите нрави на времето, се опитва да преобрази света в феодалното галисийско имение от края на 19-ти век...

Романът „Имението Ульоа" (1886) представлява творба, с която авторката Емилия Пардо Басан (1851—1921) успешно си печели място сред класиците на испанската литература. Тя е написала над шестдесет книги и се счита за испанска версия на Жорж Санд — аристократка по произход, неуморна пътешественичка и водеща фигура в литературните салони на Мадрид през втората половина на XIX век. Нейното творчество обхваща разнообразие от жанрове като романи, разкази, литературна критика, пътеписи и статии. В произведенията й могат да бъдат открити отражения на новаторските естетически течения от периода. Освен това тя е първата интерпретаторка в Испания на френския натурализъм и успява да го интегрира с традиционния реализъм присъщ за богатата ибериана повествователна история.