Три повести: Тъмнина покрива земята. Вратите на рая. Никой

Йежи Анджейевски (1909-1983) е значима фигура в полската култура през XX век, известен като прозаик, сценарист, публицист и критик. Неговият живот и творчество са белязани от сложна лична история и противоречиви идеологически възгледи. Литературната му работа се стреми да открие новаторски форми и да предоставя решения на основни морални дилеми, което я прави важно свидетелство за развитието на полската проза.

Името му може да бъде познато на българските читатели поради факта, че най-известната повест "Пепел и диаманти" е вдъхновила сценария на знаменития филм на Анджей Вайда с същото заглавие.

Анджейевски е автор на 23 книги, които са преведени и адаптирани във множество държави. Преди началото на Втората световна война той е считан за един от пионерите на католическия хуманизъм в европейската проза. По време на германската окупация активно участва в Съпротивата; след войната обаче става защитник на социалистическия реализъм. След дълбокото си разочарование от режима започва да бъде преследван, но получава и награди. Осъзнал истината зад политическата система, той става активен член антикомунистическата опозиция след края на 50-те години. Много критици го оценяват като потенциален кандидат за Нобелова награда; прозата му – особено романът "Пихтия" от 1979 г., който преминава през много трудности – се счита за начало на постмодернизма в полското литературно поле.

Наградите, които получава както у нас, така и извън страната потвърждават качествата му като оригинален творец и неговото значение за полската култура. Сред тях две са особено забележителни: Орден Знаме на труда - I степен от правителството през 1950 г., а посмъртно през 2006 г., Президентът връчва ордена Възраждане на Полша.