Делириум 2: Кошмарът трябва да продължи

**ШАНГРИ-ЛА**

В една измислена страна се разпореждат фиктивни президенти, премиери и генерали. Те сами контролират богатствата й и разпределят бедността между населението. Хората в тази държава са доволни от равномерното разпределение на общата нищета и винаги подкрепят своите "справедливи" управляващи. Белчо Дончев споделя истории за въображаеми чиновници от съвсем нереална империя, които владеят територията на това място. В страната всичко функционира по строг ред, който би бил истински кошмар в нормално общество. Затова авторът твърди, че този кошмар трябва да продължи – той не желае да унищожи трудно постигнатото изкуствено равновесие между властимаещите, медиите, бизнеса с национален интерес, тайните служби, правосъдието и интелектуалците.

Белчо Дончев притежава невероятната способност да описва трагични ситуации с хумористична нотка. Докато четях произведението му, често изпадах в смях до сълзи, макар темата да е далеч от смешна.

И все пак има надежда за тази измислена страна – там живее малцинство, което не може да приеме управлението на червените лидери. Както казва самият Белчо: „Истинската политика идва от малцинството и обикновено използва непопулярни методи. Истинската култура произлиза от него; така стоят нещата със значимото изкуство и науката." Нищожно е положението на тези страни, чието бъдеще зависи само от мнозинството." Приказната Шангри-Ла вероятно е била населена именно от такова малцинство мъдреци… но тя също е плод на фантазия! България определено не е Шангри-Ла; радостното обаче е наличието точно на такова малцинство тук - част от което представлява самият Белчо Дончев.

Огнян Дъскарев