Младостта на Даниело Наниста. Светлина, моя любов

"Младостта на Даниело Наниста" представлява авто-проза, която може да бъде определена като анти-литература или "не-литература", според самия автор. Книгата е подобна на гъста супа, в която се съдържат пикантни фрагменти от реалността – от белите акули в Адриатическо море до отрязаното мъжко достойнство на Джон Уейн Бобит. Както подсказва заглавието, произведението може да се интерпретира и като наръчник по онанизъм в буквалния смисъл, но също така и като форма на удовлетворяване на духовните и културни нужди с наличните средства при тоталитарен режим.

От друга страна, "Светлина, любов моя" е роман под формата на кореспонденция за любовта и семейството. С изразителен хумор са разгледани неврозите на съвременния живот. Този разказ осветлява страха от страха сам по себе си, лудостта като заразно явление и какво означава да бъдеш пациент в Православната Църква; освен това анализира предимствата и недостатъците на нудистките плажове и причините Господ да ни дари със секса.