Върти се, върти се.../ Избрано

СВЕТЪТ Е СТАР

Имам усещането, че съм чувал тези думи някъде, но не мога да си спомня къде точно. Ако наистина е било, вероятно е станало под една стара покривка в Златоград... Вечер е. Жените са разстлали агнешки кожи и седят на гредата, разговаряйки помежду си: „Индата първо взима парите - а след това започва да разтоварва дървата; все ще се намерят хора, готови да купуват душата ти на кредит!...“ Някой удряше главата си с два камъка: „Каква глупост направих аз самият! Само аз заключих въжето около врата си и моят плач стана зрелище за другите!...“ Докато стягаше каците с обръч, Марангоза говореше на дъгите им: „Вашият обруч ще ръждяса - но чемберът, който притиска сърцето ми, никога няма да се развали!“ Наистина светът е стар! Не защото години минават, а заради всичко онова, което носим със себе си от едно време в друго...