Със съкращения. Разкази

Тихомълком никога не спираше пред сергиите, предлагащи сънища, тъй като майка му го беше научила да избягва това. Също така, той не посещаваше и сергията с фокуси - страхуваше се от цилиндричните шапки и магьосниците; представяше си как може да бъде отвлечен и цял живот да излизат от шапката не зайци, а него самия. Жената, която продаваше сезони в саксии, имаше ужасна миризма, затова Тихомълком никога не успя да купи малка есен за себе си. В обобщение, той предпочиташе да наблюдава хората, които пазаруваха сънища и понякога им се присмиваше по детски - със злорадство. Защото децата обикновено мечтаят за хубави неща, докато тези възрастни изглеждаха доста зле.