Готварска книга за дълголетници

* Лечебните качества на българското кисело мляко
* 100 рецепти с еликсира на дълголетие

Процесът на подкиселяване на млякото се осъществява чрез разпадането на лактозата (млечната захар) до млечна киселина, която предизвиква коагулация (пресичане) на белтъка казеин. Ферментацията започва благодарение на микрофлората, добавена с подквасата – млечните бактерии лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Българското кисело мляко е известно именно заради тях, а международната му популярност е резултат от труда на българския учен Стамен Григоров (1878-1945), родом от село Извор в Трънско. Той учи естествени науки в Монпелие и продължава образованието си в Медицинския факултет в Женева. През 1903 г., като асистент на проф. Масол, Григоров публикува първите научни статии относно пръчковидния бацил, открит в киселото мляко и наречен „латобактериум булгарикум“ от известни учени по онова време. По-късно през 1908 г., Иля Мечников, носителят на Нобеловата награда и изследовател върху процесите на стареене, споменава този баксил като „бактериум булгарикум - Григороф“ във своя научен труд. Докато изучава киселомлечните бактерии за ферментиране, Мечников установява, че млечно-киселият бацил е най-подходящ за борба срещу патогенни микроорганизми и много други видове бактерии в червата. Именно той допринася за популяризацията на киселото мляко като здравословна храна с лечебни свойства и способности да забавя стареенето.