Няколко реда. Стихове и рисунки от литературната дупка

В българския исторически, социален и политически език неравностите символизират сравнение с нещо, което винаги изисква преодоляване на препятствия. А какво да кажем за дупките? Те представляват специфични неравности, свързани с пропадания.

Уважаеми читателю, напълно разбирам защо може да имаш съмнения относно заглавието на тази книга, което носи определена загадъчност. В световната литература можем да намерим записи от подземията и мъртвите домове, философски размисли от предизподнята и дори отвъдното. Нашата собствена литературна традиция вече е достигнала нивото на международните примери – притежаваме стихотворения от "литературната дупка". Обикновено в такава дупка се засаждат дървета или по време на чужди нашествия (както при битката край Адрианополис, където цар Калоян успява сам да победи кръстоносците) враговете потъват.

За онези, които обичат да анализират близкото ни тоталитарно минало, ще припомня, че авторът споделя времето си с известните "ломски ямки" - методът за засаждане на семена в специално направени малки ямки със предварително поставен тор. Плодовете от тези растения би трябвало бързо да трансформират недозрелия социализъм в зрял...

Без капка ирония мога да добавя, че корените на автора Тодор Шопов произлизат не от случайно изкопана ямка, а от древни български земи като Тулча и други подобни места; благодарение на членството ни в Европейския съюз нашият народ ще може пак свободно да се движи там.

Поетичното явление Тодор Шопов черпи вдъхновение от научната традиция най-стария университет у нас – той преподава повече от три десетилетия там. Затова неговите стихотворения няма скоро да остареят или бъдат забравени. Един важен аспект за тяхното органично възприемане са рисунките - произведения също родени в "литературната дупка", дело на виртуоза Борис Драголов.

Що се касае до автора на тези няколко въведителни реда – утешението му е фактът, че литературната дупка всъщност обозначава скромния му кабинет в подземието на Ректората към Софийския университет; мястото където над 50 години беше разположена Университетската печатница – надеждата остава жива: литературната дупка е безсмъртна.
София , 11 декември 2006 г.
Димитър Томов