Раздавачът на щастие

Книгата определено заслужава внимание, подобно на творбите на Исабел Алиенде. Лаура Ескивел се вписва в характерната за латиноамериканската литература традиция с нейната страст и изразителност, включително склонността към буквализъм и свръхестествени елементи.

"Раздавачът на щастие" разглежда теми като дълбоката, споделена, но същевременно обречена любов; отговорността и последствията от нея; миналото и смъртта – тяхното активно присъствие в настоящето. Най-вече обаче това произведение акцентира върху сетивните възприятия - зрението, слуха и гласа - както и способността им да предават послания и чувства. Сетивата генерират енергии, които "вибрират през пространството", а мислите протичат през тялото като флуиди. Тези невидими сили оформят важни послания, които трябва да бъдат приети. Книгата подчертава необходимостта от приемник, който да улови тези сигнали и да ги трансформира – било то в думи или звуци. Голямо разочарование настъпва тогава, когато останат неизпратени послания без получател... В този контекст конфликтът не е само между думите и реалността, а по-скоро между желанията и словесния израз.

Не случайно основният персонаж е телеграфистът Хубило – символ на комуникацията чрез телеграфа, началото на съвременната връзка между хората. Телеграфът изпраща информация просто заради самото й наличие. Обаче когато съобщенията започнат да придобиват целенасоченост или насока, последиците са значителни. Историята на Хубило представлява своеобразна санкция за неговата намеса в свободния поток на идеи и желания: той желае всичко да бъде организирано - опитвайки се да намери точните адресати за своите послания.

Въпреки усилията си Hубило остава глух към гласа на собственото си дете или жена му; успява успешно да разбере чужди сообщения като свои собствени едновременно с провала си в улавянето на личните си чувства.
Но въпреки всички трудности той вярва във важността езикът да предава любов към другия човек.

Амелия Личева
(съкратено)
в–к Култура бр.44 от 07 декември 2001 г.