Благочестиви спомени

Съществото, което наричам "аз", се появи на света в понеделник, 8 юни 1903 година, около осем часа сутринта в Брюксел. То произхожда от французин от стара фамилия от Нор и белгийка с предци, живели векове наред в Лиеж, преди да се установят в Ено. Мястото на раждането - събитие за родителите и близките им - беше на авеню "Луиз" номер 193 и вече не съществуваше отпреди петнадесет години; сградата бе заменена от ново строителство.

Записвайки тези факти, които сами по себе си изглеждат без значение и все пак ни отвеждат далеч от личната история или дори общата история, спирам изумена пред сложността на случки и обстоятелства, които определят нашия живот. Това момиченце – вече част от християнското летоброене и Европа през ХХ век – е просто парче розово месо, крещящо в синя люлка. То ме принуждава да си задавам важни въпроси: колкото по-прости изглеждат те, толкова по-опасни стават. Чувствам сигурност относно идентичността си като това дете; но за да преодолея чувството за нереалност свързано с тази самоидентификация, трябва да търся откъслечни спомени – било то вторична информация или писма и бележници оставени зад гърба ми. Тези документи не са били изхвърлени и нашето желание да знаем извлича повече информация отколкото всъщност съдържат.

Разбирам напълно колко неточна е цялата тази информация; тя е прецизирана през паметта на много различни хора — шаблонна както формулярите при искане на паспорт — смешна като семейните истории предавани през поколенията. Въпреки че тези известни факти звучат повърхностно или недостатъчно точни, те представляват единствената връзка между мен и детето; те са спасителният пояс който поддържа нас две върху времевите приливи. С любопитство започвам да запълвам празнотите около тях с надеждата да видя какво ще възникне при свързването им: образът на човек плюс няколко други лица във една среда или място... а може би мимолетен поглед към онова неизразимо без име.