Банални неща. Стихове

Въпреки че издателство „Карина М” обикновено се фокусира върху литературно-историческа и документална класика, те решиха да публикуват съвременна хомоеротична поезия с произведението „Банални неща” от Бране Мозетич.

Кой е Бране Мозетич? Той е роден в Любляна и завършва литературознание в Университета на Любляна, след което специализира в Сорбоната. Автор е на стихотворения, проза и есета. Заемал е поста директор на Центъра за словенска литература и фестивала “Живата литература”, а също така години наред (и до днес) играе важна роля в движението за правата на ЛГБТ+ общността. Освен това, той е главен редактор на хомоеротичното списание “Револвер” и от 1990 г. работи като редактор и издател на книги с подобна тематика в “Ламбда”.

Стиховете му разкриват чувства на самота, комплекси и страхове; те говорят за еротика и наслада, но също така за смъртта и трагичните случайности във всекидневния живот... Преводът „Баналности” или „Банални неща”, както избрахме да го наречем с преводачката, представлява книга за душевните мрачности и надеждите. Сенките им ме преследваха през целия процес по издаването й. Те ми напомниха да размисля над въпросите – кои сме ние всъщност при сблъсък със социалната йерархия каквато би била нашият живот професионално?

Разбрах, че тази книга няма да удовлетвори масовия вкус или пазарната логика; тя вероятно няма да бъде успешна дори сред духовните развлечения, тъй като ще предизвика дебати относно нормите в обществото – кое може да бъде приемливо там? Но зад повърхността си тя носи уникалност именно защото адресира сложността на човешкия опит.

С нетърпение се захванах с нейното издаване — сякаш твърде много време пропусках възможността да представя дълбоките истини от живота ни. Възможно е тази стихосбирка да стане настолна книга за родителите ни – онази история около растежа им чрез саморазвитие или преодоляване болки.

В света днес — изпълнен с лесни технологии — творчеството му прилича на водопад: внезапният удар от болката у поета става осезаем след анатемосването му към гей общностите. Започваме постепенно осъзнаваме истинската картина - става дума не просто за индивидуален случай; художествените образи произлизат от места лишени от достойнство обитавани от множество млади хора в големите европейски метрополии където авторът открива горчивината си—като поет странник или страстен любовник… както той сам заявява: «сериен убиец на човешкото у мен».