Огледала/ Mirrors/ Miroirs. Български хайку

Смятам, че поезията е предназначена за поетите. Всеки творец сам решава дали ще пише стихотворения или ще остане завинаги от другата страна на невидимата граница между читателя и автора. Присъствието в света на поезията носи удоволствие; там въображаемите прегради изчезват. Сред всички поетични жанрове хайку най-силно се нуждае от взаимодействие с читателя. Недоизказаността и свободните пространства между думите, където резонират множество асоциации, предоставят значителна възможност на ценителя да изрази своята собствена поетична същност. Хайку не представлява споделено откритие от автора, а предлага покана към читателя да достигне до свое лично прозрение. Това го отличава от други кратки форми на поезия. В хайку обикновено са представени два образа, чийто взаимовръзки понякога не могат да бъдат установени чрез логика или интелектуален анализ; само интуцията може да построи крехки мостове над тези пропасти, водещи ни до осъзнаването за всичко свързано помежду си.

От многото опити за определяне на тази форма ми харесва метафората на Р. Х. Блайт: "Хайку е врата, която изглежда затворена". Читателят оценява дълбочината зад привидната простота на тези кратки произведения и открива неподозирани хоризонти за свои собствени поетични визии.
Людмила Балабанова