Историкът/ тв.к.

Скъпи мой, злощастни наследнику,

С горчивина ти представям себе си, без значение кой си и как четеш тези думи. Трябва да споделя историята си с теб. Отчасти съжалявам за себе си, тъй като ако държиш това писмо в ръцете си, то аз вероятно съм в трудна ситуация — възможно е дори да съм мъртъв или пък нещо още по-лошо. Съчувствам и на теб, непознат приятелю, защото единствено онзи, който действително се нуждае от такова опасно знание, ще прочете моето послание някой ден. Ако не си само приемникът ми в буквален смисъл, скоро ще станеш мой наследник - и ме обхваща скръбта при мисълта да предавам на друго човешко същество моя собствена (възможно неправдоподобна) среща със злото. Не знам защо самият аз получих този товар, но се надявам в крайна сметка да разбера — може би докато пиша или по време на следващите развои.