Цената на златото. Завръщане

Генчо Динев Стоев е роден на 5 ноември 1925 година в Харманли. Завършва гимназия в родния си град през 1945 г. и след това изучава философия в Софийския университет, завършвайки през 1951 г. В младостта си участва активно в антифашисткото движение. По време на събитията от септември 1944 г., той все още е политически затворник в Хасково. Работил е като редактор за издания като "Народна младеж" (1950-1951) и "Литературен фронт" (1965-1967), а също така и за издателства като "Народна младеж", "Партиздат" и "Български писател". Публикува първите си стихотворения във вестник "Младежка искра" през 1946 г., а по-късно пише серия очерци за работници, които издава под заглавие "Истински хора" през 1953 г.

С независимия си дух и непримиримо отношение, Генчо Стоев става неудобен за доминиращата идеологическа култура и спира да публикува почти десетилетие. Неговото име се утвърдява с романа „Цената на златото“ (1965), който преминава през десет различни издания до момента. С него идват новаторските произведения „Лош ден“ – забележителна романова форма сред множество посредствени творби с работническа тематика, както и сборникът новели „Като лястовици“ (1970). През следващите години последователно се появяват нови издания на романа „Циклопът“, който започва с първо издание три години по-късно; преработено второ издание достига до читателите едва през 1982 година, а третото – чак през 2000.

Романът „Завръщане“ (1976) продължава сюжетната линия относно човека и историята от предишния му роман „Цената на златото“. Четиринадесет години по-късно авторът представя трета част - романът “Досиетата” (1990), която разказва съдбата на рода Хадживраневи след трагичните събития от априлската революция през 1876 годината и живота им след освобождението.

През 1997 година Генчо Стоев получава престижната Общобалканска награда за български писател за своя роман “Цената на златото”, връчена му в Солун - европейската столица на културата тази година. Само година по-късно издателство “Балкани” публикува неговият модерен роман “Много висока тераса”. Годината около милионното число две хиляди носи голям успех: две нови книги от него - “Далечно, хубаво и чисто” (“Пан-ВТ”) и “Прокоба и слънце: Есета” (“Балкани”), виждат светлината в столицата или провинцията.

Генчо Стоев умира на осемнадесети октомври две хиляди четири година в София.