Разговарям с хората - жива съм

Една моя приятелка, която е поетеса, почти на сила ме убеди да се занимавам с журналистика. Когато човек като мен започва с поезия и след това става сатирик, е трудно да приеме какво му е отредила съдбата – да провежда интервюта с различни личности, всеки със свой характер и интелект, а понякога дори без такъв. И най-важното е, че всички те тайно или явно смятат себе си за звезди...

Някои твърдят: "У нас няма истински звезди." Те подкрепят мнението си с аргументи относно обстановката - бедността и неуважението към артистите. През цялото време съм интервюирала интелектуалци и творци - артисти, певци, художници; имала съм срещи дори с няколко лекари и един железничар... Всички тези срещи бяха интересни и се осъществяваха по мое предложение. Благодаря на съдбата за възможността да общувам с толкова много хора – добри или не толкова.

В крайна сметка не станах известен журналист в традиционния смисъл на термина, но усърдно продължавам своята работа и до ден-днешен.