Жени по китайската стена. Роман

Романът на младия поет Стоил Рошкев, който работи като криминален журналист в предаването „Хоризонт“ на БНР, изглежда в началото единствено автобиографичен. Висшистът попада в родната си казарма и води дневник, в който описва абсурдите на затворената среда, където социализмът и демокрацията се измерват през призмата на българския манталитет, идеологическата шизофрения и масовата простотия сред низите слоеве на обществото.

Рошкев успешно се опитва да разгледа проблема от по-широка перспектива – за него българската казарма е част от глобализирания военизиран свят, където всички говорят един и същ език независимо от географското местоположение. Романът изразява ясна хуманна позиция с остър политически акцент; той носи антиглобалистки нюанси, лява риторика и представя честна, откровена дори смущаваща гражданска позиция.