Разкази Т.2/ Никола Статков

НИКОЛА СТАТКОВ е роден на 1 юни 1932 година в село Долна Бяла речка, разположено в област Монтана. Той завършва гимназия в град Вършец и продължава образованието си в Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Професионалният му път започва като съдия в столицата, след което работи четири години във всекидневника “Вечерни новини” и над три десетилетия в Българската национална телевизия, където за дълго време е Главен редактор на кинопрограмата. Статков има зад гърба си множество издадени сборници с разкази, сред които: “Лъжата, че си живял”, “От Бога до дявола”, “Соленият вкус на кръвта”, “Всеки ден не е петък”, “Любовни разкази” и “Горчиви разкази”. Освен това той е автор и на романи като: "Ден като нощ", "Белег без рана", "Отмъщението" и "Стоте ключа". Написал е сценарии за игрални филми, включително "Господин за един ден", "Темната кория", "Юмруци в пръстта" и сериала "Неочаквана ваканция".

Във втория том от творчеството му са поместени разказите от заглавията: „Всеки ден не е петък“, „Любовни разкази“ и „Горчиви разкази“, както и произведения публикувани в различни списания. Тези съвременни творби предлагат поглед върху радостите и тревогите на настоящето ни общество чрез тъжните и весели истории, които ни отвеждат из разнообразните кътчета на България.

Никола Статков споделя открито своята страст към писането – обожава да вплита случки или съдби само за няколко страници. В същото време ценят по-широкото пространство предоставяно от романите; затова вече подготвя четвъртия си такъв труд. Там се опитва да анализира положителните и отрицателните аспекти на социализма у нас, както і варварското лице на сегашния капитализъм у нас. Според него може би най-добрите му произведения са написани досега, но любовта му към кратките форми вероятно ще го върне обратно при тях.

Яркото слово във fiction-a негов произлиза от богатствата представяни през личния опит по родния край - слушал ги още от детството у дома или навън сред хората. Най-много благодарност изпитва към баща си Мито Благата дума за този златист наниз думи с много нюанси; те сякаш са записали паметта му още докато бил малък. За него е тъжно как днешният език става беден откъм смисъл , често заменян с чужди термини – така българският език губел важна част от идентичността ни спрямо другите народности . Отговорността лежа върху държавата да защити тази уникалност.

Сред пословиците оставили отпечатък са:
„С една ръка не можеш да се измиеш.“
„Давещият се хапе даже змии.”
„Хапаният бяга даже от гущери.”
„Направиш ли добро - забравяш го зад себе си ; то пак ще ти се усмихне.”
„Ако всеки поставеше друг човек вместо себе си нямаше зло."
„Тайната остава тайна , докато я носиш под езика.“
Мито Благата дума казвал тези мъдри мисли.