Да мислим възпитанието

Възпитанието представлява систематичния процес на социализация на новото поколение. Можем да кажем, че в нас съществуват две различни същности, които макар и да могат да бъдат разграничени само концептуално, остават уникални. Първата е свързана с нашите индивидуални психически преживявания и личните ни ситуации – това е индивидуалната същност. Втората обаче включва набор от идеи, чувства и навици, които не представят единствено нашата личност, а по-скоро колективите или групите, към които принадлежим; примери за това са религиозните убеждения, моралните принципи и практики, традиции от национален или професионален характер и обществените нагласи във всякакви форми. Тази комбинация формира социалната същност. Основната цел на възпитанието е да развие тази социална идентичност у всеки индивид.
Емил Дюркем