Есен на брега

**СТРАХ**

Очите ми страдат от изобилието на слънчева светлина, от любопитни погледи, тютюнев дим и вино. Умората идва от бурните ветрове и разкъсани облаци, от гари с техните разписания и линии, които постоянно се опитват да достигнат хоризонта с локомотиви, проводници и сигнализация. Въпреки това обаче не ни отвеждат никъде.

Скръбта ме преследва - неизживяна е тя. Тя е свързана с образи и мисли, които съм премълчавал; тъжният смях на пристанищата бордейни; всичко видяно през прозорци и заключени врати. Съм поразен от мизерията на малката селска къща, а скръбта засяга както близките неща, така и далечните спомени.

Не желая дори насън да виждам устни без цвят или усмивка; ръце бледи и отпуснати върху писма или пожълтели парцали; разрушени сгради, кални улици; стари контейнери със забравени вещи – дъжд пред магазините окачил своя празен сив воал.

Не желая повече никога да бъда сам сред думите за любов, омраза или истина. И ако трябва - ще си тръгна тихо, но носейки любовта и надеждите на хората със себе си; нежността в затворените квартири остава у мен докато завинаги затворя очи след толкова много слънце.

Иван Пейчев