Международно договорно право

Един от ключовите аспекти на международното сътрудничество е регламентиране на отношенията между държави, международни организации и частни компании чрез договори. В момента повече от 50 хиляди международни споразумения регулират тези взаимоотношения. Сборникът включва най-значимите международни договори и законодателство на Република България, които определят условията за сключване на такива споразумения както от публичния сектор, така и от частния.

Съвременното международно право представлява система от взаимосвързани принципи и норми в различните му области. Международното договорно право обхваща всички аспекти на преговорите – подписването, действието, прекратяването или временното спиране на действията по тези договори. То практически покрива почти всичките проблеми в останалите сфери на правото. Основен принцип тук е Pacta sunt servanda (договорите трябва да се изпълняват), който играе стабилизираща роля в глобалните отношения, укрепвайки доверието сред участниците за сътрудничество и постигане на мир.

Този принцип първоначално е формулиран в преамбюла на Устава на ООН с цел да осигури справедливост при изпълнение на задълженията по договора. По-късно той намеря място в редица международни документи, включително Виенските конвенции относно правото за сключване на договори през 1969 г., 1986 г. и други.

В сборника са представени важните документи като Устава на ООН, Декларацията за основополагащите принципи от 1970 г., Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.) и три Виенски конвенции (от 1969 г., 1978 г. и 1986 г.), които формират основата за публичноправното международно договорно право.

Конвенцията за правото към договора от 1969 година (влязла в сила през 1980) е ратифицирана от България през 1987 година; тя допринася значително за кодификацията и напредъка в областта. Тази Конвенция служи като кодекс относно въпросите свързани със сключването, действителността και прекратяването של договора.
Другата две Виенски конвенции разширяват темата: Конвенцията относно правоприемството касае наследяване права върху територии след политически промени (обаче не е ратифицирана у нас), а последната урежда взаимодействия между държави и организации.

Сборникът съдържа действащият указ №1496 издаден през 1975г., свързан с участие-то ни във всеобща рамка догорани решения — но не включва изцяло разпоредбите του документарната основа вече упоменати.
Нуждата предизвикана предлага нов Закон спрямо обвързаност с междунардии юристи-договорам; Конституцията удостоверява привилегирован статут их донасирание приоритету над местнито нормативност।

Освен нормативните актове по обществено-публичноправният аспект , налична информация предоставена о постулатах осуществления посредством “Виденската констукция” касающаяся контракты продажба товаров также национални закони като Закона де задължения та т.д..

Предложеният сборник цели поддръжката нуждите студентов специализирующихся міжнародному праву также практикующих адвокатов - содержит само актуализированные акты данного направления."