Бейби Лъжкиньо. Тъмни разкази

Убийство по изключително жесток начин

Къщата беше наклонена на една страна, сякаш след изпиване на пет ракии. От основите до прозореца се бе появила дълга цепнатина. По стените растеше бръшлян, който отхапваше парчета мазилка и разкриваше тухли под нея – като скелет или гръбначен стълб с хоросан вместо хрущял между прешлените. Имаше и розов храст, опитвайки се да прикрие старостта си - подобно на лошо нанесен грим или червило върху бузи. Но все пак това беше къща.

Тя мечтаеше за ремонт – някой да я измази, да й добави синьо около прозорците и пердета, да поправи покрива... Но скоро спря да мечтае и просто слушаше как се руши: чуеха се пукането, хрупането и шушненето на развалини.

През есента в двора дойде котка с голям корем. Тя роди четири малки и ги отгледа до момента, когато те сами напуснаха къщата. Местоположението миришеше зле, а котките са известни със своята чувствителност към чистота.

Зимата донесе нов обитател – мъж с жена и три деца! Къщата изглеждаше почти щастлива... Първата работа на мъжа беше да сложи табела "Образцов дом" пред входната врата. Стегна стаята вътре; децата донесоха матраци; жената запали огън в тенджера; ароматът на готвено проникна във въздуха им. Ходеха навън по нужда и говореха на странен език - звучащ приятно.

Мъжът седеше пушейки спокойно; един ден той се прибра мръсен от работа, но първо изми ръцете си преди пак да седне за цигара.
След време започна постоянният поток от непознати мизерници – влизащи бързо през вратата само за кратко.

С времето станаха две тенджери у дома.
Децата доведоха куче.
Жената купи жълт комбинезон.
Мъжът работеше усилено в градинката.
В къщата потече вода – истинска чешма с крана!

Женската роля включваше премахване на бръшляните от стените,
А мъжът оправяше керемидите над главите им.
Но после жената и децата изчезнаха безследно вечерта
И така продължи още един ден...

Когато никой не тичаше вече около него,
мъжът оставаше сам вечер край печката,
с чорапи разбросани тук-там...
Нищо не кипеше вече;
кучето лижеше остатъчната храна внимателно
или пък ядеше хартиени страници?

Валяло е… И веднъж забелязал чужди стъпки –
прибирала му друга жена!
Почистил стаята!
Предложил ѝ хранене…

На мястото съществуваха много тайни…
Не познал кой точно е там долу;
задяват хора,
оставящи проблем зад себе си…

И тогава избухнала сцена:
той душил женското тяло
като че ли бягайки обратно към нормалността...
Но където е злото - има смятания!

/.../
Мария Станкова