Избрано: Иван Методиев /тв.к.

Поезията на Иван Методиев предизвиква силно желание да бъде определена като "философска", което е вярно, но също така и рисковано, тъй като може да доведе до неправилни интерпретации за самия поет. Неговата поезия не е философска в смисъл на "ерудитска" или "коментаторска", а защото притежава незабележима сентенционалност. Образите в творбите му не са просто продукт на предварително зададена философия; те сякаш искат да бъдат завършени с философски въпрос: „Бог безспорно ни шепне с дъжда, но какво?“, пита стихотворението от сборника „Време и нищо“. Това показва, че “философското” у Методиев се изразява не чрез обясняване на явленията, а чрез гласовете на самите явления в тяхното мълчание, което желае да бъде артикулирано. Поетът осъзнава добре, че вещите сами по себе си не говорят; те биват вдъхновявани от поетичния глас. Смисълът не е вложен единствено в самите вещи; той възниква именно в диалога между нас и тях — разговор, при който нашите думи трябва да подчертават истинския смисъл вместо да го замъгляват.