Многоизмерен скок в края на времето

Може ли времето да има край, а събитията, с които сме свикнали, да придобият парадоксален характер? Да, възможно е, ако някой е проектирал и организирал както събитията, така и нас самите в тях. Това предполага, че времето е замислено от своите мистериозни творци като цикъл на самоосъществяване, дори когато изглежда линейно и безкрайно разширяващо се.

Какво ще последва след края на времето? Може би ще настъпи нещо подобно на огромен вихър или торнадо, където минали, настоящи и бъдещи събития ще се завъртат в една фуния. Каква би била нашата роля в един затворен цикъл на време? Вероятността за оцеляване може да зависи от това дали резонираме с достатъчно висока честота; ако постигнем баланс и преодолеем полярностите в нашия холографски свят.

Съществуват множество индикации за приближаването ни към точката Омега – моментът, когато линейното време приключва и всички ние сме готови за невероятен многоизмерен скок в ново пространство без обитатели. В него вибрацията представлява място, а мисълта веднага приема форма на проявление.