Опашката на щастието

Стихотворението може да се сравни с писмо – когато то достигне до адресата, всичко е различно от първоначалното: ако си го сътворил в моменти на безнадеждност и студена самота, сега надеждите ти звучат силно, живееш, красив си и изпълнен с любов... Но писмото вече е написано и не можеш да го анулираш; а и защо би искал? Всъщност стихотворението представлява послание към самия себе си...

Или пък служи като сеизмограф – улавя трептенията на поетичната душа. След кратко време тези трептения затихват, дори напълно изчезват... Но сеизмографът е запечатал необходимите данни в книгата на Вселената...