Ежегоден каталог на BG карикатурата

**Относно карикатурата**

Не съм експерт по изкуствата, но след дългогодишна работа в хумористични печатни медии и страст към карикатурата, реших да споделя няколко неуверени размисли относно този жанр.

Забелязал съм, че с течение на времето наред с класическите форми на карикатурната рисунка се е появил нов стил, който принципно се различава от предшествениците си. Какви са разликите? При традиционния тип - както показват имената му (caricatura, charge) - основен похват е преувеличаването и акцентирането на определени черти в лицата или ситуации; докато новият вид не залага на такова хипертрофиране. Вместо това той провокира зрителя чрез абсурдни идеи, които идват от ума на художника. Тук липсва заразителното усилване на характери и мимики.

В резултат, рисунките от стария тип обикновено предизвикват смях – може би освен най-остроумните – докато при новия тип визуализирането на парадоксални мисли поражда у зрителя реакция, която трудно бих могъл да опиша с думи; тя е близка до усещането за хумор, но все пак различна. Освен това при класическите карикатури чувството за смях буквално преминава през ръцете на художника и стига до листа хартия така мощно, че зрителят трудно може да го преразкаже (подобно на случая с човекът от анекдота). Обратното важи за новите карикатури: когато те са представени "в чист вид", могат успешно да бъдат описани устно именно защото коренът им е литературен.

Тази разделителна линия между двата вида често е размита; всъщност разграничението ми досега изглежда схематично - става дума повече за два подхода или принципа в зависимост от стила на различните автори: често тези две тенденции се преплитат и традиционният стил рядко остава без намек за шега във концепцията си; а новият понякога все пак търси искрица humor в изпълнението.

Но какво доведе до възникването на този нов стил? Неговите предшественици биха могли да бъдат открити сред бароковите художници; въпреки това аз вярвам, че той представлява съвременно явление свързано със значими промени в изкуството през миналия век и част от общото движение към модернизъм днес. Лично аз принадлежам към поколение което постепенно избледнява и естествено предпочитам "старомодния" метод според Шекспир. Не желая обаче артистите включени в настоящия албум да се почувстват засегнати – важното тук е да подчертая факта: всичко казано не означава нищо по-малко от необходимостта талантът и остроумието зад новата форма действително са важни.

Освен това признавам привлекателността у много "абсурдистки" карикатури – времената влияят върху нас всички! И традиционните варианти пък могат допълнително да бъдат класифицирани по тематика или адресати… В тях попадат битови сатирични изображения известни като "усмихвайки се поправяли нравите". Но личното ми мнение остава свързано главно с обществената сатира: тя защитавала идеи (близки до моите разбирания), борейки се срещу цензурата за един свят построен върху човечност!

Наскоро прочетох една блестяща фраза у модерен поет — завидях му неблагородно! „Ако истинския дом обесеният трябва мълчи относно въжето… то тогава какво можем вообще da обсъждаме?“ Според мен тази максима напълно важи для сферата na karikaturata.

Валери Петров