Кройцерова соната

Лудвиг ван Бетовен посвещава една от своите сонати на френския цигулар и композитор Родолф Кройцер, която става известна под името "Кройцерова соната". Лев Толстой създава новела с това заглавие, в която двама музиканти – мъж и жена – изпълняват бетовеновото произведение и се влюбват. Впоследствие обаче съпругът на жената я убива от ревност. Чешкият композитор Леош Яначек пише струнен квартет, вдъхновен от творбата на Толстой, наречен също "Кройцерова соната". Мархрит де Моор пък публикува роман със същото име, където квартетът на Яначек предизвиква у героите любовни чувства и завист.

Музикалният критик Мариус ван Флотен, който е ослепял след опит за самоубийство поради нещастна любов, се запознава с цигуларката Сузана Флир. По-късно той започва да подозира, че тя има връзка с виолиста от нейния квартет и планира убийството ѝ. Така темата продължава да се повтаря в различни варианти без да губи своята основа.

Романът "Кройцерова соната" на Мархрит де Моор представлява изключителна литературна творба, изградена подобно на музикална композиция. Той разглежда дълбоките човешки емоции както и въздействието на музиката върху тях и е написан от истински майстор в литературата.