Paradise Lost

В "Загубения рай" Милтън създава епичен поетичен труд, който рисува обширна и вдъхновяваща вселена, обхващаща огромни пространства и времеви периоди. Въпреки това, като поставя харизматичния Сатана и голите Адам и Ева в централната част на сюжета, той изгражда дълбоко човешка трагедия относно Падението на човека. Поемата е написана в момент, когато Милтън е на петдесет години – слепец, силно разочарован от Реставрацията и временно заплашен от смъртна присъда. Явното противоречие на "Загубения рай" спрямо авторитета провокира интензивни дебати относно това дали произведението успява да 'оправдае пътищата на Бога пред хората', или открива жестокостта на християнството.