Зверове в звънарната ми

На двайсет години Джералд Даръл започва работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”. Често се твърди, че е рядкост детето, което мечтае да стане машинист, действително да постигне тази цел. Въпреки това, аз мога да кажа, че съм имал невероятен късмет – още на две години взех категорично решение да посвятя живота си на изучаването на животни и нищо друго не ми беше интересно.

Сравнявайки собствените си наблюдения с тези на древноримския писател Плиний Стари от „Естествена история”, през годината в зоологическата градина Даръл достига до изводи, които ще повлияят на цялото му бъдеще:

По време на престоя си в „Уипснейд” осъзнах колко погрешна е теорията, според която животните биха били по-добре в просторни клетки или заграждения отколкото в малки. Често чувах как добродушни любители на животни казват: "Зоологическите градини са чудесно място стига да приличат на „Уипснейд”." За съжаление такова мнение все още преобладава сред много хора с добри намерения, но без нужната познание; те виждат природата като щедра майка вместо реалността – жесток и ненаситен враг.

Трудно е да убедиш такива индивиди, живеещи във своя фантазия и вярващи, че животното в зоопарка страда толкова както затворникът в „Дартмор”, докато дивото същество обитава едва ли не райска градина. Няма смисъл да им разказваш за усилията зад оцеляването му - как трябва постоянно да търси храна и укритие от хищниците или как се бори с болести и паразити; при някои видове дори над половината от младите умират преди шестмесечна възраст. Наистина – обърканите любители могат понякога да приемат аргументите ти – но веднага след това добавят: "Но поне те са свободни!" И тогава трябва пак да обясниш, че всяко животно има определена територия със свои основополагаещи фактори: храна, вода и размножаване. Ако успееш успешно да удовлетвориш тези три условия дори върху ограничено пространство, то то ще остане там доброволно. Но мнозинството хора изглежда са обсебени от идеята за свобода когато става въпрос за животните.