Плетачката

Историите в тази книга напомнят на димящо черно кафе – топли и ароматни, те активират сетивата ви. Написани с умение и остър усет за детайла, тези разкази изкусно съчетават иронията, трагедията и в известен смисъл мистиката. Градските истории притежават вътрешна структура, която е нехарактерна за психодрамата на градския живот. Селските разкази пък са деликатно подкопани от модерната чувствителност на героините си. Те предлагат игра между светлина и сянка, невъзможни любовни връзки и още по-трудни примирия. Разказват се с вкус към асиметрията на човешкото битие – цветисти и странни истории за живота като виенско колело, което постоянно се движи нагоре-надолу. Всичко това е представено без помпозност, близко до насъщното - точно както чашата с горещо кафе.

Погълнах тези истории наведнъж, придружени от прилично количество цигари.
Защото обожавам хубавото кафе.
И предполагам, че вие също.

Кръстьо Раленков

Раждането ми в града на правите улици, поетите и липите – Стара Загора – е заслуга на родителите ми; но завършването ми на езиковата гимназия там е моя лична победа. Както решението да следвам литература и чужди езици ме доведе до Великотърновския университет. Преподавателят ми по английска литература Спас Николов беше човекът, който ме научи как да превеждам поезия; обаче сериозните ми занимания със стихотворения започнаха едва след специализацията в Абърдийнския университет. След "марсианците" (Крег Рейн, Кристъфър Рийд) продължих с преводи на Шеймъс Хийни и Едуин Морган; после работих върху Тед Хюз, Едуин Брок, Робърт Рождественски и Владимир Висоцки… През цялото време след дипломиране не спирах да практикувам професията си като преподавател по английски език. Преди няколко години започнах да пиша свои творби; вече имам публикувани стихосбирката „Вторникът е зелен“ (2011) και „99 лимърика с български привкус“ (2014). Сборникът разкази „Плетачката“ представлява третата ми книга. Живея в Бургас - място без което не мога да си представя живота си заедно със своите внучета-близнаци Кая и Камен , които много обичам.

Живка Иванова