Малкият приятел

Романът „Малкият приятел” на Дона Тарт ни потапя в магическо пътуване из дълбокия американски Юг, където детството се сблъсква с реалността на възрастните по един ужасяващ начин.

Всеки нов роман на Дона Тарт, значима фигура в американската литература, е повод за внимание, тъй като тя публикува само едно произведение на десетилетие. Вторият й роман „Малкият приятел” пренася читателя в безвремието на южните щати, където зад привидната идилия и спокойствие се крият мрачни тайни и заплашителни сенки. Семейство Клийв гордо носи наследството си, но има нещо от тяхното минало, което остава забранено за обсъждане. На един трагичен празник деветгодишният Робин Клийв е намерен обесен на дърво в градината им. Единайсет години по-късно смъртта му остава неразгадана – въпреки че дома им е бил пълен с гости по време на убийството, никой не успява да открие следа от извършителя.

В малкото градче край Мисисипи сестрата на убития Робин - Хариет - живее затворена сред близките си, тежко засегнати от трагедията и изгражда свой свят чрез книгите. Заедно с приятеля си Хийли те решават да разкрият кой е убил брат ѝ и да го наказват. Но това приключение започва като детска игра и постепенно отвежда Хариет към опасния свят сред мрак и призраци в дълбокия Юг.

През 2002 година самата Дона Тарт определя романа като "тревожен и плашещ" поглед върху сблъсък между психологията на детството и възрастния свят по най-страшен начин... След успеха на „Тайната история”, авторката желае да създаде книга различна във всяко отношение; докато първата е представена през погледа само на Ричард, целта тук била текстът да звучи много по-сложно – подобно например на „Война и мир”. Според общоприетото мнение такъв стил представлява голямо предизвикателство.

„Малкият приятел” предлага реализъм с трагичен оттенък; събитията са описани сякаш преминават през трескав сън. В света около Хариет действително присъстват призраци и сенки, но той няма никакви магически аспекти; гневният лиричен рационализъм прозира ясно в гласа самата Тарт. Произведението точно описва реалността такава каквато е – тъмна, грозна и опасна – филтрирана през ярките цветове и нереалистичните желания типични за детството. Разказът увлича със своя приказност , но не позволява утешаваща мисъл относно това дали всичко става “по сценарий”.