Готвачката на Химлер

„Готвачката на Химлер“ притежава всички необходими елементи, за да бъде изключително интересна и обогатяваща книга. Известният френски журналист и писател Франц-Оливие Жизбер предприема амбициозен проект – разказва историята от първо лице на стогодишната Роз, която е свидетелка на трагичните събития през двадесети век.

Роз има драматично минало и скандална репутация; тя не само че е талантлива готвачка, но също така става хладнокръвен убиец в стремежа си към отмъщение за преживяното. Тя е жертва на арменския геноцид, нацистката окупация във Франция и косвено – културната революция в Китай под ръководството на Мао. За някого може да изглежда твърде много драми за една единствена книга, но след прочитането й осъзнаваме, че човешката история често носи подобни тежки моменти. Стига въображението ни да се остави свободно върху действителността – исторически точно възстановена от автора – която понякога надминава измислицата.

В напреднала възраст Роз управлява ресторант в Марсилия. Внезапно научава за съществуването на внуче в Германия - синът на нежеланата ѝ дъщеря с германски офицер, когото тя е оставила зад себе си. Това я мотивира да пише мемоари, като поради опита си и мъдростта натрупана през годините не пести подробности относно главните фигури от историята през двадесети век. От нейна гледна точка описва виновниците за арменските погроми, близките до Хитлер хора, колаборационисткото общество във Франция и приближените до Мао; споделя суровата истина подправена с интригуващи детайли от ежедневието им. Освен това развенчава известния ореол около френските интелектуалци като Жан Пол Сартър и разглежда връзката му със Симон дьо Бовоар.

Към края на живота си Роз остава достатъчно мъдра след редица лични актове на отмъщение и заявява: „Ако Историята представлява адът, то Животът е раят“. В романа присъстват голяма любов и болезнени загуби както удовлетворението идват чрез житейската мъдрост. Накрая са включени няколко отлични рецепти от готвачката – щедро предоставени читателя – потвърдили тезата ,че животът изисква своето независимо от хода нa историческите събития.