Тананикане на лакардиониста. Т.4

Цялото съдържание на тази книга произтича от лични взаимодействия и връзки с приятели и познати от различни държави: САЩ, България, Канада, Франция, Германия, Англия, Италия, Русия и Аржентина. В нея се срещат имена като художниците Иван Кирков, Николай Буков и Михаил Симеонов; музиканти като Милчо Левиев и Христо Топузанов; писатели и лингвисти сред които са Емилия Консулова и Георги Марков. Всички тези хора – близки или по-далечни познати – вдъхновяват текста. Няма нищо в книгата плод на амбиции за успех; всичко е израз на искреността ми към живота. Животът беше прекрасен именно чрез споделянето на интимни моменти.

С времето разпознах себе си в написаното. И макар че това носи риск от неприемане или недоволство у другите – което винаги върви ръка за ръка с пълната искреност – аз желая да споделя опитността си. За мен идеалният живот включва разговори около маса с приятели.

Ако можех да избера как да прекарвам деня си, щях просто да общувам - готвейки за близките си или подреждайки дома преди гости. Но работата ме задържа далеч от този идеал. Вместо това мисля за интересни теми докато работя: представям си разговори със стари приятели или семейство; когато самотата дойде при мен, започвам да пиша каквото идва наум.

Този акт може би представлява същината на писателското изкуство — обменяне на идеи с белия лист; един литературен критик нарече подобно творчество „лакардии“. Понякога обаче не става дума само за нуждата от комуникация — често мисля дни наред за хубав разговор или приятно място за среща.

Когато се разведох втори път намерих малък апартамент до парка „Борисова градина“, където открих ателието на художника Иван Кирков — човек с който делим страст към джаза. Често обсъждахме концепцията му как да рисува така свободно както звучи джазът — форма и цвят напомнящи вибрациите в музиката.

Пиехме кафе понякога докато той споделяше мечтите си относно живописта — а аз признавам моят стил е подобен: безгрижно разговарящ дух във фолклора навлизащ в словесност—„Луи Армстронг в Болболистан“ например (или "страна на славеете"). След всяко записване взаимствахме творби помежду си — неговият коментар бе рисунка вместо думи.

Тази жажда за истинско общуване движеше всичките ми действия - стремежът ми е непрекъснато откритие между нас сами през бариерите поставени ни отвън... Да говорим свободно без страхове! Именно тогава нашият контакт придобива нов смисъл.