Войните на Саддам

На девети април 2003 година, пред камерите на множество телевизии, американски танк събори статуята на Саддам в централния площад между хотелите „Палестина" и „Шератон". Стотици иракчани се нахвърлиха върху монумента, налагайки го с чехли по лицето. Само няколко месеца по-рано обаче войници с автоматични оръжия забраняваха на екипа на Би Ти Ви да снима паметника от булеварда зад него. Президентът не може да има гръб - той само блести с лицето си навсякъде: на кръстовищата, кориците на учебниците и стените на сградите... Лице, заради което хората бяха готови да жертват душите и кръвта си – но когато дойде време за това, те не го направиха.

Удари с чехли по статуята поставиха край на един режим, който не може да бъде оценен просто в черно-бели тонове. Ирак бе процъфтяваща арабска страна през 70-те години благодарение именно на партията Баас и Саддам Хюсеин. Роден в бедност и загубил родителите си рано, той беше обожаван от едни като наследник на пророка Мохамед и проклинан от други като жесток тиранин; остава една от най-противоречивите фигури в съвременната история.

От началото на осемдесетте години до последното нападение от американските военни сили Ирак непрекъснато водеше война под ръководството му. Официално властта премина изцяло в негови ръце през 1979 г., след като предходните години работеше активно за въоръжението ни страната и национализира нефтения сектор през 1972 г. Фигурата "Саддам" трудно може да бъде вписана в простички оценки – както постиженията му във формирането на модерна държава не могат да бъдат игнорирани, така е тъжно как народът многократно гласуваше със същата бюлетина.

По време на посещенията ми в Ирак виждах как хора декларирят своя ангажимент към Саддам; достатъчено бе обаче да напуснеш страната — например при пътуване до Сирия или Йордания — за да чуеш ужасни истории за него. Поради страха от режима много хора извън Ирак трудно можеха да усетят реалността там или дали всъщност им пука кой ги управлява.

В продължение на четвърт век образът му беше навсякъдe – по билбордове из градовете, портрети във всекидневния живот; любовта към президента надхвърляше просто народната привързаност – тя представляваше сложна комбинация от страхопочитание и диктатура. Ирак служи като пример как авторитаризмът намира устойчивост сред арабските общества дори след колониализма или края студената война; почти всички държави в региона са управлявани чрез подобни режими освен Ливан и Алжир — които сами имат свои проблеми.

Докато остане преграда срещу фундаментализма and изграждаше светска модерна държава , Западът подкрепяше Саддам финансово военно с милиарди долари . Но щом престана να бъде удобство , стана враг номер едно." Валентин Костов