Светецът на неизбежната лудост

В духа на съвременната американска литература, но със задълбочения психологизъм, познат от предишните произведения на Елиф Шафак, се разказва драматичната история на различни индивиди, които не могат да се впишат в общоприетите норми. Въпросът е: "Защо гарванът си търси компанията на щъркел?" Отговорът може да бъде намерен в творбата „Светецът на неизбежната лудост“.

Когато хората комуникират чрез един и същ чужд език, думите придобиват странна способност – те говорят дори когато мълчат и остават видими въпреки отсъствието си.

Турският студент по политология Йомер осъзнава за кратко време в Бостън, че американците обожават имената. За тях имената са „мостове към личността“, през които проникват както приятели, така и врагове. Познанието за нечие име предоставя достъп до значителна част от живота му; останалото са детайли. По време на престоя си в Америка Йомер става Омар и започва нов живот с Абед и Пию, като паралелно изпитва силно привличане към Гейл.

Гейл е чаровна американка с талант за шоколадови изделия; истинското й име всъщност е Зарпандит. Тя чувства себе си чужда във собствената страна и прикрива несигурността си под маската на необичайни хобита.

Абед мечтае за научна степен в областта на биотехнологиите и постоянно се тревожи – за Йомер, внезапното идване на майка си, стереотипите относно арабите в САЩ и приятелката си от Мароко.

Пию пък е испанец-зъболекар с панически страх от остри предмети; той остава озадачен от многобройните роднини на мексиканската си партньорка Алегре и донякъде самата нея.
Страниците последователно разкриват динамичните отношения между героите им взаимодействащи помежду си. В типичния стил Шафак комбинира остроумие с проницателни наблюдения върху любовта, приятелството, изгнанието или принадлежността между Изтока и Запада срещу фона на модерна Америка. Авторката описва богатството от култури там без да игнорира загубата na идентичност сред всички тези промени.