От небе до небе

От незапомнени времена човекът е отправял поглед към небето, за да предвиди какъв ще бъде денят му. Вдигал е очи нагоре, сякаш иска от облаците да го пощадят или се радвал на слънчевите лъчи и летящите птици. Но дори когато е бил принуден да се наведе в земята под безмилостната буря и градушка, той винаги е имал повече доверие в собствените си сили, отколкото в божественото. Не толкова за живота си - колкото жалил за неприбраното зърно... И пак поглеждал с надежда към небето, дано то просветлее. Дано седемцветната дъга се появи; щом тя докосне земята и утоли жаждата си, денят отново ще блесне. Младоженци тичат под нея в търсене на късмета си. Според едно повериe обаче момче преминало под дъгата става момиче, а момичето - момче... Никога не съм чул такова чудо да се случи под тази небесна арка. Когато тя изгрее, със сигурност птиците започват отново да пеят. Всеки поток шепти и допълва техните песни. Остава само въпросът дали всички тези птици са оцелели – кой би тръгнал да ги брои? Небето продължава да ги привлича и те летят свободно както хората обработват полетата си. Даже когато човек потиска глава между увредените растения над мизерния хляб – неговата мечта остава устремена към височината; той измерва пространството с полета на птиците! Тази амбиция не е нова; вероятно идва още от началото на света. Както сме създавали свои богове и идоли, така сме изграждали криле в душите си за тях – после сме ги извайвали от камък или мрамор. С такива криле до нас достигнали боговете като Ерос (богът на любовта), Хермес (богът на търговията) и Виктория (богинята на победата).

Легендите за Икар и Дедал произлизат именно от митологията: човечеството винаги е искало пътища към високото небе и най-накрая го намерило! Ние, българите, сме така свързани с Майстор Манол , че все още усещаме духа му; можем даже да го видим как изковава криле от сребро през пръстена на Айкуна , готов da литне над султанската джамия… Когато погледнем Балкана, редом с орлите виждаме него — чуваме как трионът му звучи при стегнатия пояс.
Какво величие носи българският дух!
Какво безсмъртие!
Любен Овчаров