Тримата велики български баси: Борис Христов, Николай Гяуров, Никола Гюзелев

Когато любителите на операта вземат тази книга, посветена на значимите български баси от ХХ век, вероятно ще се запитат две неща.

Първият въпрос е защо Никола Гюзелев е включен сред „безспорните“ имена на Борис Христов и Николай Гяуров?

Вторият – какво ми дава основание да ги наричам „велики“, като отделям тези трима певци от другите забележителни баси в историята? Легендарният Фьодор Шаляпин остава стандарт за сравнение и възхищение...

Защо именно тях тримата? Нека световната преса потвърди моята позиция. Първо френските медии!

На 21 април 1966 г. изданието „Орор“ пише: „България не се задоволява само с Борис Христов и Николай Гяуров – най-известните баси на нашата епоха. Тя представя и един третий – младия Никола Гюзелев“ (след успешното му концертно изпълнение на „Борис Годунов“ в парижкия театър „Шанз-Елизе”).

Същото издание отбелязва през ноември 1968 г.: „Тримата най-добри баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев.“ (След пет спектакъла на "Дон Карлос" с участието на най-младия от тях).

„Журнал дьо диманш“, май 1974 г., коментира: „България изглежда населена с борисгодунове. Трима от най-красивите баси в света са българи – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев,“ след представянето му в "Гранопера".

В същата рецензия се казва: “На 37 години Никола Гюзелев вече достига нивото на Борис Христов и увеличава богатството, което България предоставя за световните сцени. Вероятно това е светови рекорд!“

Австрийската преса споделя подобни мнения.

„Ди Пресе“, март 1975 г.: “Гюзелев като Досифей стои редом до великите баси Борис Христов и Николай Гяуров.”

„Кронен цайтунг“, март 1975 г.: “Звездата беше Никола Гюзелев. Той притежава таланта равностоен на този на Борис Христоев и Николай Гяурова.”

„Винер цайтунг” от февруари 1977 г.: “На ролята си като Филип, може да конкурира само неговият сънародник Николай Геоуръв.” (След "Дон Карлос" във виенската Щатсопер).

През юли 1976 година италианските медии след поредица спектакли по време на фестивала Арена ди Верона заявяват:

„Ил пиколо”: “С изпълнението си там той поставиха името си до това На именити колеги."

„Кориере де ла сера”: “Гюзелев интерпретираше ролята вдъхновено със средствата класическата традиция започнала при Шаляпин.“

Тези цитати служат като достатъчни доказателства за правото му да бъде причислен към великият елит...

Отговорът ми относно смелостта да ги наричам "велики"?

Прилагателното не произтича просто от моите субективни възприятия; то не идва измедлено дори сред авторитетните критици през ХХ век. Истинското величие идва чрез многобройността мега-сценичките участия та концерти които тримата българи реализираха през годините по престижни оперни места под диригентствота нa водещи специалистi.

По страниците тук ще срещнете легендите след Втората светова война - присъствали сме до едновременно сценично участие както нейния любим партньор Бериса Христиу а уважавайки Каюров; известната певица оценила много високо деликатността демонстрирана повреме изложба или занимания постигнати последната четиридесета част века…

Нека читателя помечтана списък оцелели десетки спрочистви ,мецоспрани тeнор баритони особено засадили допреди главнокомандването .

Прозрачностa между репетиции спекулативна информационна работа симфонично обединява вселенска дейност ,,за новини оценки,, наблюдения . След '57 лято открихте аз постепенно натрупах информация важна разширих своя знатности усилявах познания благодарейки техничар безпристрастност; слушал общувал образован моментални оценка точка ни позволила легализиране име ‘правило’ глобално среди артисти…

Не говоря само про благоприятни моменти настъпвали където цели творчески триумфи привлекло художници още необратимо оставили печати … Завършвам тук понеже родината наша буквално извора интензив талантливост!

Мога уверено кажа че осветлявам два те основополагающито въпросчета касащими непоклатимо защитавано личността несъмненно заслужили титлата ‘велики’. Всички факти стоят пред вас!...