Ортелий /Второ преработено издание

Иван Ланджев споделя, че „тази книга иска да бъде разбирана правилно“.

Ваня Стефанова описва произведението като притежаващо висока интелектуална и концептуална плътност в малък обем, което е типично за стила на поета. Този път обаче книгата включва допълнителни предизвикателства, свързани с литературната мистификация: условният автор на стиховете е Теодор П. Христов, известен под псевдонима Валентин Дишев. Мистификацията тук не се ограничава само до личността на автора; тя съществува на различни смислови нива и поставя важни въпроси относно културния контекст.

Теодор П. Христов представлява фикционален персонаж, който изследва теми отвъд родното си място и разглежда универсалните хоризонти чрез литературата. Поетичният глас в творбата отразява социокултурните ситуации през последните три десетилетия и изгражда свой собствен "атлас" на света. Заглавието предполага аналогии с картите на Ortelius – те са неточни, но вдъхновяват нови пътувания.

Книгата има дълбоко уважение към местната културна традиция и представя сложен образ на автора чрез името Теодор /от гръцки означава бог дар/. Гласът в текста носи тежест от исторически опит, а самият той определя себе си като „метиси“ от други места.

Поезията предлага синестезийно преживяване без характерната напоследък обърканост при много текстове. Препратките към известни писатели не водят до разсейване или недоразумения; вместо това търсят смисъл сред дълбокото отчаяние.

Забелязването митологията около жертвоприношението в началото подчертава наличието му във всяка страница – то вече е осъществено действие. Картината между божеството (theos) и човека (anthropos) постоянно се променя, задавайки нови въпроси относно идентичността и историята.

Мария Донева коментира как възприема поезията фонетично: откритите образи действат върху нея магически - те създават друга реалност за нея, която остава недостъпна.

Михаил Неделчев отбеляза значимостта на имената в тази поезия – техният магически звук придава множествена персонализация and правят текстовете уникални благодарение на богатството от литературни референции.

Палми Ранчев добавя, че поезията му е близка именно защото гради мостове между явления и събития.

Първоначалното издание получава номинация за Национална награда за поезия „Иван Николов“.