Сия

Изповед на един мъж, който губи светлината в живота си...

"1 септември, 5:30 ч., таванът
В последно време се събуждам все по-рано с тревожни мисли за теб. Опитвам се да ги изгоня и налагам собствената си воля, но в тези моменти си представям как лежиш до Мариу и как нежно се гушите (о, колко прекрасно го правиш), което не ми дава мира. След това не мога да заспя. Как е възможно да спя, когато най-сладкото от живота ми - твоето присъствие до мен - вече го няма? Да видя красивото ти лице и още по-вълнуващото - докато съм наполовина буден, ти започваш да ме обичаш."
От "Сия"